Вионие – бели основни сортове

Да, не сме объркали заглавието – този сорт едва ли би могъл да мине за „класически ‘, но със сигурност е поне в графата с основни, бели сортове. Много ни хареса едно определение за него, което прочетохме в известно американско винено издание – „Вионие е за тези, които обичат да спират, за да усетят ароматът на цветята“.  Очарователно описание за този сорт, чиито аромати в зависимост от производителя и начина на приготвяне на виното, могат да варират от нежни и леки аромати - на кайсии, майски цвят, праскови, мандарини и манго до по-смели - кремообразно-ванилови, дори мускосни,  с подправки на индийско орехче, карамфил.

Сортът е френски и е единственият разрешен сорт за известното вино Condrieu  (северната част на Рона, близо до Виен, Франция). Интересен факт е и това, че в друга френска апелации -  Côte Rôtie и Hermitage, сортът понякога се добавя в малък процент (5-10%) към червеният сорт Сира. По този начин се обогатява аромата и се „омекотява“ червеният сорт.

В средата на 60-те години Вионие е почти изчезнал в родната си Франция, но през 70-те и 80-те години на миналият век се възражда и насажденията се увеличават многократно и извън пределите на стария континент. Вина от ароматният сорт се произвеждат в Калифорния(САЩ), Австралия, Чили, Южна Африка, както и в Испания, Италия, Швейцария и др.

Със сигурност сортът не е лесен за отглеждане и е от изключително важно значение да бъде обран в точният момент на узряване. Вионие се отличава с високи нива на алкохол и ниска киселинност и постигането на баланс е голямо предизвикателство за винопроизводителите. Когато начинанието е добре направено – резултатът може да е невероятен. В зависимост от това, дали е олежавало в бъчви или не, резултатът, разбира се е различен – цветът на отлежалите ще е медно-златист, към флорално-плодовите аромати ще се добави по-кремообразна, медна текстура.
Ако се колебаете с какво може да съчетаете вината Вионие, ето и някои примери – кремообразни сирена (може и такива с по-остър и пикантен вкус);  пикантни ястия с къри и джинджифил; запечени кореноплодни зененчуци и костилкови плодове; някои по-леки меса – домашни птици, свинско или младо телешко, приготвени с кремообразни сосове с ароматни билки.